Не са известни подробности за историята на Пекин
Не са известни подробности за историята на Пекин
Blog Article
Срещу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.
Огънят угасна. Стана тъмно. Дружината замълча. Една звезда се совна и преряза небето с огнена черта.
- Аз не съм господар на нейното сърце - почнал да отговаря той, - нека по своя воля си избере юнак.
Речено сторено – но излиза тя и я виждам, една хавлия точно на хубавите цици завързала, долу краката ѝ се виждат до една педя над коленете, абе, много секси – усмихнах се малко, тя пусна една съвсем бегла усмивка и мина покрай мен, аз пак се надървих, но се прикрих.
— Стани, Сивушке, стани! — освободи я от ярема Боне и почна да я вдига за рогата.
Така и направихме – ходих по пътеката, после се отклоних в една гора, то април месец, кално, добре, че си носех всякакви кърпички и вода в раницата, да се позачистя, отделно се закачих за едни храсти, щях да си скъсам горнището, абе зор беше, но стигнах до една поляна и се надявам да съм разбрал правилно, та тя да ме намери, че обхват никакъв няма. Чакам там близо час – нищо, викам си, само съм объркал някъде пътя, ако не се появи още малко тръгвам обратно.
Криси Среткова, която обикаля света със своите изложби
Литературна критика и изследвания върху Елин Пелин в Литернет
Настъпи продължително мълчание. Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и безсилно, току да угаснат. Далеч нейде се вдигна тънък писък като жален стон на някоя поразена от куршум душа, вдигна се високо и зловещо и сякаш ударен о небесния купол, падна в тайнствените води на Марица, удави се и умря.
Бог обилно наспори тая година и не прати ни град ни скакалци, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и настрадани.
А за клането на пилета, ами там даже и децата го правят, така се научават откъде идва храната, да уважават природата и т.н., там от малки се сблъскват с действителността. В България по по-отдалечените места и ние сме така. Ако вдигна ръце и чакам някой да дойде и да свърши това или онова, до никъде няма да я докарам. На село работата е много и няма кой друг да ти я свърши, като си се хванал на хорото, го играеш или се отказваш още в началото.
Но реших вече да се възползвам от ситуацията и продължавам:
Много ме кефят истории с чувства и истински влюбени герои. А и всичко се случва сред природата....... ??????? направо нямам думи.
Коя младост не би желала да види най-хубавото нещо от най-високото място? Но кой би предприел тоя път, пълен с опасности и неизвестност?